Комплектът от Clementoni съдържа 4 пъзела от 12, 16, 20 и 24 части с размери 19 x 14 cm.

"Играта е сериозно нещо. Никога не трябва да спираме да играем, дори когато сме пораснали", казва италианецът Марио Клементони. Днес мнозина го наричат "дядото на италианските игри". И съвсем основателно. Минали са над 50 години от момента, в който Марио създава компания "Clementoni" - днес един от водещите световни лидери в производството на образователни игри.

Успехът се появява още със създаването на компанията. Годината е 1963, а 20-годишният Марио Клементони стартира собствен бизнес. По това време в Италия се провежда и Музикалният фестивал Санремо - за едни важно събитие, за други просто шумно мероприятие, а за Марио голямата причина, довела до успеха на бизнеса му. "Тогава се опитвах да измисля продукти, които ще бъдат иновативни в сектора на традиционните игри. Сетих се за песните от музикалния фестивал, замислих се за това как ще останат популярни в продължение на години и ми хрумна една идея", разказва Клементони. И още същата година италианецът пуска първата по рода си игра - "La Tombola della Canzone" (в букв. превод "Бинго песен"). Тя се състои от пианола или така нареченото механично пиано с ролка перфохартия. Когато някой от участниците натисне копчето за старт, пианолата започва да изпълнява песен, благодарение на предварително напечатаната информация на перфохартията. Участникът, който е на ред, трябва да познае заглавието на песента и да покрие съответния квадрат на картата. Освен първа по рода си, тази игра е и първият пуснат на пазара продукт с марката "Clementoni". Но въпреки непознатите правила и липсата на популярност на производителя, играта се приема изключително добре и постига успех в цялата страна.

В следващите няколко години "La Tombola della Canzone" бързо изстрелва бизнеса на Клементони към челните места. В началото Марио започва с много малко хора, като всичко се произвежда на ръка в един гараж в градчето Реканати. Само три години по-късно италианецът закупува малка сграда в градчето и премества бизнеса си. "След още три години започнах изграждането на фабриката, която сега е седалището на компанията", споделя Марио Клементони. В края на 60-те се случва и още едно важно нещо за бизнеса - "Clementoni" започва да произвежда образователни игри. "Когато стартирах бизнеса си, се концентрирах основно върху колективни игри, вдъхновени от известни личности или телевизионни програми. Помислих си, че ученето никога не трябва да е принудително, защото така става по-трудно за децата и трябва да се измисли най-добрия възможен начин да не е така. А какво по-хубаво има за децата от играта", казва Клементони. Именно тези мисли, вдъхновяват италианеца за появата на "Superkid" - първата електронна образователна игра и една истинска революция в интерактивното обучение, която съществува и до днес. Разбира се, с течение на времето е разработена и подобрена, като успоредно с това нейната популярност продължава да нараства.

След появата на играта "Superkid" в края на 60^-те, компанията непрестанно разширява продуктовата си гама. Днес създава игри за всички възрасти и предлага богат асортимент от продукти. Сред тях са игри и играчки с образователни функции, със светлинни и звукови ефекти, подходящи за най-малките, кубчета и пъзели, както за деца, така и за възрастни. Ръководени от света на игрите, от "Clementoni" създават и серията "Clemmy-My Soft World" - иновативни детски конструктори с меки фигури. За създаването на всеки от продуктите си компанията обръща изключително внимание на научните изследвания и иновациите. Своите игри и технологии, "Clementoni" разработва с помощта и съветите на експерти, техници, психолози и педагози от цял свят. Непрекъснато разширяване, изследвания и развитие на нови игри са сред най-важните фокуси. Проверките за контрол на качеството се извършват пряко от фабриката с подкрепата на най-високо квалифицирани италиански лаборатории и забележителни международни консултанти.

Именно със своите иновативност и отдаденост компанията се нарежда до водещите световни производители. Игрите на "Clementoni" са преведени на 16 езика и се разпространяват в над 56 страни, сред които Германия, Испания и Франция. "Clementoni" участва и в значими международни търговски изложения, сред които панаирите за играчки в Нюрнберг, Париж и Хонг Конг. Редом с успехите си през годините италианският производител успява да докаже колко необходима всъщност е играта. Както казва основателят на компанията, "играта е важна за всички ни, тя съпътства целия ни живот и е от основно значение за развитието на интелекта ни". Тази основополагаща идея остава непроменена в над 50-годишната история на "Clementoni".

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.