"Играта е сериозно нещо. Никога не трябва да спираме да играем, дори когато сме пораснали", казва италианецът Марио Клементони. Днес мнозина го наричат "дядото на италианските игри". И съвсем основателно. Минали са над 50 години от момента, в който Марио създава компания "Clementoni" - днес един от водещите световни лидери в производството на образователни игри.

Успехът се появява още със създаването на компанията. Годината е 1963, а 20-годишният Марио Клементони стартира собствен бизнес. По това време в Италия се провежда и Музикалният фестивал Санремо - за едни важно събитие, за други просто шумно мероприятие, а за Марио голямата причина, довела до успеха на бизнеса му. "Тогава се опитвах да измисля продукти, които ще бъдат иновативни в сектора на традиционните игри. Сетих се за песните от музикалния фестивал, замислих се за това как ще останат популярни в продължение на години и ми хрумна една идея", разказва Клементони. И още същата година италианецът пуска първата по рода си игра - "La Tombola della Canzone" (в букв. превод "Бинго песен"). Тя се състои от пианола или така нареченото механично пиано с ролка перфохартия. Когато някой от участниците натисне копчето за старт, пианолата започва да изпълнява песен, благодарение на предварително напечатаната информация на перфохартията. Участникът, който е на ред, трябва да познае заглавието на песента и да покрие съответния квадрат на картата. Освен първа по рода си, тази игра е и първият пуснат на пазара продукт с марката "Clementoni". Но въпреки непознатите правила и липсата на популярност на производителя, играта се приема изключително добре и постига успех в цялата страна.

В следващите няколко години "La Tombola della Canzone" бързо изстрелва бизнеса на Клементони към челните места. В началото Марио започва с много малко хора, като всичко се произвежда на ръка в един гараж в градчето Реканати. Само три години по-късно италианецът закупува малка сграда в градчето и премества бизнеса си. "След още три години започнах изграждането на фабриката, която сега е седалището на компанията", споделя Марио Клементони. В края на 60-те се случва и още едно важно нещо за бизнеса - "Clementoni" започва да произвежда образователни игри. "Когато стартирах бизнеса си, се концентрирах основно върху колективни игри, вдъхновени от известни личности или телевизионни програми. Помислих си, че ученето никога не трябва да е принудително, защото така става по-трудно за децата и трябва да се измисли най-добрия възможен начин да не е така. А какво по-хубаво има за децата от играта", казва Клементони. Именно тези мисли, вдъхновяват италианеца за появата на "Superkid" - първата електронна образователна игра и една истинска революция в интерактивното обучение, която съществува и до днес. Разбира се, с течение на времето е разработена и подобрена, като успоредно с това нейната популярност продължава да нараства.

След появата на играта "Superkid" в края на 60^-те, компанията непрестанно разширява продуктовата си гама. Днес създава игри за всички възрасти и предлага богат асортимент от продукти. Сред тях са игри и играчки с образователни функции, със светлинни и звукови ефекти, подходящи за най-малките, кубчета и пъзели, както за деца, така и за възрастни. Ръководени от света на игрите, от "Clementoni" създават и серията "Clemmy-My Soft World" - иновативни детски конструктори с меки фигури. За създаването на всеки от продуктите си компанията обръща изключително внимание на научните изследвания и иновациите. Своите игри и технологии, "Clementoni" разработва с помощта и съветите на експерти, техници, психолози и педагози от цял свят. Непрекъснато разширяване, изследвания и развитие на нови игри са сред най-важните фокуси. Проверките за контрол на качеството се извършват пряко от фабриката с подкрепата на най-високо квалифицирани италиански лаборатории и забележителни международни консултанти.

Именно със своите иновативност и отдаденост компанията се нарежда до водещите световни производители. Игрите на "Clementoni" са преведени на 16 езика и се разпространяват в над 56 страни, сред които Германия, Испания и Франция. "Clementoni" участва и в значими международни търговски изложения, сред които панаирите за играчки в Нюрнберг, Париж и Хонг Конг. Редом с успехите си през годините италианският производител успява да докаже колко необходима всъщност е играта. Както казва основателят на компанията, "играта е важна за всички ни, тя съпътства целия ни живот и е от основно значение за развитието на интелекта ни". Тази основополагаща идея остава непроменена в над 50-годишната история на "Clementoni".

Мечо Пух - той може да ядоса сам пчелите в Голямата гора. Може също да изпразни сам всички гърненца с мед. Той е едно лакомо мече - толкова лакомо, че се случват и инциденти - като например да се заклещи на входа на хралупата. Всъщност, на този тромав и чаровен пакостник често му се случва да попадне "натясно".

Но пък какви мисли го занимават само! Забележителни прозрения. "Глупаво мое мече", с нежност и снизходителност го нарича Кристофър Робин - защото са много, много близки приятели. Иначе непохватното и наивно "Мече без капка Ум" съвсем не е глупаво. То знае отлично какво е приятелство, благородство и чест. Дори, ако цитирате мислите на Мечо Пух с голяма сериозност, можете да минете за мъдрец и философ. Или поне да разрошите косите на детето, което дреме у всеки възрастен. Ако са ви нужди идеи, достатъчно е да отворите книгите за Мечо Пух на Алън Милн - и мислите ще ви връхлетят. Тези мисли са нещо като Тра-ла-ла, рум-тум-тум... и заедно с тях може да ви навестят някои чувства - например малко носталгия по детството.

С Мечо Пух се е смяло не едно поколение. И смеейки се, не е едно поколение е научило, че приятелството не трябва да се приема за даденост. Че ако искаш нещо, трябва да отидеш и да си го вземеш. Че любовта не може да се обясни. Че няма проблем, който да не може да се реши с чаша чай.
Откъде се е взела толкова мъдрост у едно плюшено мече? От живота, разбира се - от вдъхновението на един автор, от едно истинско момче и едно истинско мече... и истинското приятелство между тях.

Много хора знаят, че Кристофър Робин наистина съществува и това е синът на писателя Алън Милн. Всичко започва, когато Кристофър, още малко момче, се запознава в английската зоологическа градина с най-голямата атракция - талисман на 2-ра Канадска пехотна бригада, пропътувал пътя от Америка до Англия: черното мече Уини. Между тях се заражда приятелство и Кристофър започва да го посещава често. Понякога той дори влиза в клетката на Уини! А у дома Едуард, плюшеното мече на момченцето, получава ново име - Уини. Тъкмо това мече става известно в цял свят - на български език с превода "Мечо Пух".

Втората част на името - Пух - вероятно е наследена от името на друга играчка - лебед, който Кристофър е имал преди това. Може би вече се досещате как са се казвали останалите играчки на Кристофър - Прасчо, Йори, Тигър, Кенга и Ру - разбира се, защото това са имената на героите в книгите на Алън Милн, участниците във всички приключения в Голямата Гора. Да не забравяме и Заека и Бухала, за които авторът получава вдъхновение от истински животни, наблюдавани заедно с малкия Кристофър в гората.

Всички тези герои в игрите на Кристофър Робин са увековечени завинаги в историите на Алън Милн - "Мечо Пух" и "Къщичка в къта на Пух". Как си ги представяме? Образът на мечето с червеното елече се появява, когато през 1930 г. Стивън Шлезинджър закупува изключителните търговски права върху произведенията за Мечо Пух. През 1933 г. излиза и първият цветен филм с Пух и приятели. В следващите години те стават и герои във филми на Disney, като персонажите постепенно придобиват облика, с който днес ги познават хиляди деца и техните родители.

Мечо Пух е филмова звезда и обичан герой от вечен шедьовър на детската литература. С него и приятелите му са създадени играчки, книжки, филмчета, пъзели. Той е и един полезен помощник в опознаването на живота за поколения деца. Мнозина си припомнят от време на време много негови емблематични и поучителни реплики, като:

- Ще бъдем ли приятели завинаги? - попита Прасчо.
- Дори и за по-дълго! - отговори Мечо Пух.

В началото на 2000 г. Анди Мууни, председател на американската компания "The Walt Disney Company" представя серия от измислени героини, появявали се в анимационни филмчета на компанията и създава марката "Принцесите на Дисни" ("Disney Princess"). Идеята за това обаче не е резултат от предварително замислена стратегия, а от случайността. В края на 90-те Мууни посещава едно "Ледено шоу", в което деца представят страхотни съчетания с кънки на ледената пързалка. "Бях заобиколен от малки момичета, облечени от глава до пети като принцеси. Те дори не бяха продукти на "Disney", а просто оригинално приложение към костюма за Хелоуин. И тогава идеята се появи. Още на следващата сутрин казах на моя екип: "Ok, нека да установим стандарти и да посочим кои са официалните принцеси на Дисни", разказва председателят на компания.

Критериите се установяват бързо. Всяка от представителките, които ще получат признанието "Официална принцеса на Дисни" трябва да изпълняват три условия:

• да има главна роля в анимиран пълнометражен филм на "Disney";
• да бъде с човешки произход или ако е с приказен произход, то да има тясна връзка с външния вид на хората (например, русалката Ариел);
• след участието си във филма да не се появява с главна роля в продължения.

За представителките обаче не е задължително да са с кралско потекло по рождение. Сред тях може да има такива, които се считат за "принцеси" заради високия си социален статус, заради кралския брак, сключен с любимия принц, дори и заради геройските си постъпки.
Единадесет героини покриват изискванията и всяка получава признанието "Официална принцеса на Дисни". Първоначално в оригиналния състав са Снежанка, Пепеляшка, Аврора, Ариел, Бел, Жасмин, Покахонтас и Мулан. След това се присъединяват Тиана, Рапунцел и Мерида.

Въпреки липсата на специална реклама и определяне на фокус групи, марката "Принцесите на Дисни" достига огромен успех. Продажбите на продуктите с тази марка нарастват от 300 млн. долара през 2001 г. до 3 млрд. през 2006 г.

Имало едно време една вълшебна приказка, която се предавала от уста на уста. За първи път била записана през 1550 г. от Джовани Франческо Старопарола, който я взел от италианския фолклор. Близо два века по-късно излязла и изпод перото на Габриела Сюзан дьо Вилньоф във Франция. В приказката се разказвало за умна, красива и независима млада жена и за принц, белязан да носи грозотата на сърцето си върху своето лице. Любовта в приказката побеждавала това мрачно проклятие. Историята била драматична, но краят ѝ се харесвал на всички. Започнали да я разказват все по-често. Тя била така красива и изящна и всички толкова я заобичали, че обиколила света. И до днес трудно се намира дете, което да не е чувало за "Красавицата и Звяра".

Така може да започне една "приказка за приказката". Но как да завърши? Защото фолклорната измислица живее собствен живот - стара колкото света и неподвластна на времето. Това е всъщност щастливият ѝ край. И до днес историята за "Красавицата и Звяра" е "нова като току-що разцъфнала роза". През 2017 г. приказката от 1550 г. се преражда с още един игрален филм на "Disney". Отново предизвиква огромен интерес у деца и възрастни, които си спомнят и рисуваните герои от първия филм, създаден през 1991 г. С всеки следващ разказ контрастите са засилени. Омагьосаният замък е по-мрачен от затвор, а свещниците хвърлят ярка светлина. Гласовете тежко отекват, а танцовите стъпки са леки като въздуха. А ако предпочитате да четете, подобно на Бел, можете да се потопите в книгите с приказки. В "Красавицата и Звяра" всеки открива някакво послание. С тази приказка всяко дете може да почувства какво е саможертвата, какво означава приятелството, колко тайни могат да ни разкрият книгите. Какво означава добро сърце и как истинската любов побеждава. С нея дори най-малките деца ще успеят да разберат защо не трябва да се съди само по външността. А възрастните скрито се усмихват на това, че понякога принцовете бъркат хора с предмети, а обикновените селяни бъркат себе си с принцове.
С любимите и популярни герои Бел, Звяра, Гастон, омагьосаните предмети, днес са създадени играчки, книжки, пъзели и филми, които доставят удоволствие и радост на малчугани в цял свят. И отново доказват, че красотата е едно от малкото неща, които държат в плен човека още от детството.