Вдъхновен от средновековната легенда за рицарят – лебед Лоенгрин, баварският крал Лудвиг II решил да построи своят “замък на мечтите”. Той трябвало да бъде в автентичен стил, подобно на баварските рицарски крепости. Проектът бил поверен на архитектите Едуард Ридел и Кристиан Янк, които започнали своята работа през 1869 г. Цялостният външен вид на двореца такъв, какъвто го познаваме и днес, бил завършен чак 1891 г. Крал Лудвиг II бил изключително тайнствена личност и доста често се затварял в свой фантастичен свят. Той не бил особено силен владетел и затова мечтаел за една по-красива и различна реалност. Замъкът Нойшванщайн олицетворявал една вълшебна приказка, на която бил вдъхнат живот. Давайки му името “Замъкът на лебедовата скала”, кралят показал своето преклонение пред най-изящната птица – лебедът и разпоредил образът ѝ да бъде изрисуван във всяка зала и всяка декорация на двореца. Лебедът по своята същност символизира прераждането, чистотата, целомъдрието, щедростта, мъдростта, пророчеството, поезията и смелостта. Всичко това е свързано основно с представата за способността на човешката душа да броди по небето в образа на Лебед. Смята се, че именно тези качества кралят тайно желаел да притежава и с построяването на приказният замък, той щял да възроди още едно от вечните предания.
В замъкът било запланувано да има над 30 обитаеми стаи, но в крайна сметка били завършени само 11. Макар и по-малко от половината, те изглеждали по неповторим начин – всичко наоколо било украсено с библейски сюжети, средновековни легенди за смели рицари, митични животни и очарователен неоготически стил на обзавеждане. Владетелят се възхищавал и на композитора Рихард Вагнер, затова решил на някои от стените да изобрази мотиви от любимите си опери.
Щом прекращите прага и влезете, първата стая, в която ще попаднете е т.н. Тронна зала. Тя е представителната зала на замъка и била предназначена за празненства и балове на кралските особи. Когато влезете вътре, възможно е да се почувствате като в старинна катедрала. Това се внушава от централната картина на Дванадесетте апостола, както и от обрисуваните с библейски персонажи куполообразни арки (апсиди), които можете да видите единствено в средновековните катедрали. Балконът към тронната зала предлага очарователен изглед към необятните баварски Алпи, както и двете големи езера – Алпийското и Лебедовото. От тук можете да видите и кралският дворец Хоеншвангау, където Лудвиг II е живял като дете.
Изкачвайки се по великолепните главни стълбища от неполиран мрамор ще влезете във вестибюла. Той разделя покоите на краля от тронната зала. Стенните картини, дело на професор Хаушилд, изобразяват сцени от първата част на сагата "Зигфрид", а стенните арки и древноримски колони (капители) са с необикновената форма на рицари и животни. Впечатляващи тук са полилейте от ковано желязо и тежките дъбови пейки, тапицирани със свинска кожа.
В трапезарията, най-голямо впечатление правят камината с орнаменти, на върха на която има лебедова статуя, и изтънчените копринени завеси. В тази стая кралят поставил портрет на любимият си поет Ешенбах (написал “Лоенгрин” и “Пърсивал”) и картини с детайли от живота в замъка Вартбург. Всички те са дело на талантливият художник Фердинант Пайлоти от Мюнхен.
Едно от най-загадъчните места в замъка са покоите на краля. Всичко тук е направено от разкошна дъбова дърворезба, отнела близо 5 години на 14 скулптури. Спалнята е декорирана с красив царствен балдахин и чудно издялкана дърворезба, символизираща възкресението на Христос и страховитата прилика между съня и смъртта. Около леглото можете да видите детайли от сагата “Тристан и Изолда”, изобразени по невероятно реалистичен начин. От балконът към спалнята, кралят можел да се радва на величественият изглед към планината и близкият водопад. Най-изящната врата от ковано желязо в целия замък била именно тук и водела към личната му стая за преобличане. Тя е известна с красивите рисунки по тавана, на които господарят се наслаждавал с часове.
Лудвиг II пожелал да има свой собствен малък параклис, в който да може да влиза винаги когато пожелае, без да среща строгите погледи на обществото. Затова параклисът се намирал само на една врата разстояние от покоите му. Вътре имало красив старинен олтар с ценно разпятие. За разлика от всички други стаи, единствената която била свещена по своето значение, не била украсена с библейски персонажи, а с обикновени сцени от живота на френските крале.
Странните предпочитания на господаря се прехвърлят и в просторната всекидневна. За да стигнете до там, ще трябва първо да минете през изкуствено направената пещера и малка зимна градина. Тази стая, кралят посветил на своят така идеализиран образ Лоенгрин. Сцени от най-известните легенди – “Лоенгрин в Антверп” и “Чудото на Светия Граал” покриват целите стени, както и любимият кът за седене на краля. Той го наричал Лебедовият ъгъл, защото бил закрит с древноримски колони, направени от цветно Бохемско стъкло и светлосини копринени завеси, избродирани с лебеди.
За дизайнът на Кабинета и Певческата зала кралят взаимствал мотиви от замъка Вартбург и затова те са в по-съвременен римски стил. Певческата зала носела това име, заради хубавата акустика, която се получавала дори само когато някой говори. Залата била разделена на две половини: място за зрители и място за певци. Така наречената “сцена” била обрисувана с декор от “Магическата гора Клингсор” на художника Кристиян Янк. Тук са чествани 50-годишнината от смъртта на Рихард Вагнер с няколко прекрасни изпълнения на камерна музика и оперно пеене, както и са организирани различни класически концерти.
Кухнята е едно от местата в замъка, които са се запазили невероятно добре и до днес. Тя е от първите кухни на замъци, която била снабдена с течаща топла и студена вода, а обзавеждането ѝ било повече от модерно за времето си.
Въпреки старанието и надеждите, които били вложени в замъка Нойшванщайн, кралят успял да му се наслади и да живее в него само 10 дни, преди загадъчната си смърт. Всички по-нататъшни опити за строеж и дострояване на стаите така и не се осъществили.
“Замъкът на лебедовата скала” се е превърнал в символ на една величава епоха на разкош, великолепие и неповторим романтизъм. По-късно Дисниленд използва същата архитектура при построяването на двореца на Спящата красавица, както и други 12 замъка. Самият Чайковски се влюбва в това приказно място и черпи вдъхновение за създаването на прочутият си балет “Лебедово езеро”.
Ако един ден имате късмета да видите Нойшванщайн с очите си, ще се удивите докъде може да достигне човешкото въображение и колко тънка може да бъде границата между приказният свят и реалността.
